България е на едно от последните места по донорство. Това заяви

България е на едно от последните места по донорство.  Това съобщи новият шеф на Изпълнителната организация по трансплантация (ИАТ) доктор Михаил Христов. Той акцентира, че за 2018 година у нас е имало единствено 15 броя донори. Лидерите по донорство са Испания, Белгия и Хърватия, до момента в който България е едвам на 41 място дружно с страните, които не са толкоз добре развити и не са членки на Европейския съюз.

Може да се каже, че сме на опашката в Евросъюза и по донорство , счита затова доктор Христов.

Началникът на Клиниката по нефрология и трансплантация в Александровската болница проф. Емил Паскалев уточни, че както лекарите, по този начин и пациентите са подготвени броят на донорите да се усили. За да се реализира това обаче,  системата би трябвало да се промени , уверен е той.

Според данните, които проф. Паскалев показа, сега за бъбречна трансплантация чакат близо 1100 души, като 4000 са на диализно лекуване. Той изясни, че по този метод повече от 2000 души остават на диализно лекуване, което е по-скъпо от трансплантацията. Донори обаче няма.

Проф. Паскалев съобщи, че  трансплантациите, които се правят в България, са на доста високо равнище . Доказателство за това е фактът, че след бъбречна трансплантация доста от пациентите живеят над 30 години.

Сърбия и Хърватия имат съвсем два пъти повече трансплантирани от нас, посочи той.

Той е на мнение, че т.нар.  здравен туризъм, при който се пътува до далечни страни като Пакистан за трансплантация, е прекратен.  Пациентите към този момент избират да пътуват до по-близки страни, като Турция. Причината е, че там е финансово по-изгодно, а лечебните заведения оферират по-високо качество. Проф. Паскалев изясни, че това е легализирано.

От своя страна доктор Христов акцентира, че не е намерил документ в Агенцията по трансплантациите, с който да се желае възобновяване на контракта с болничното заведение във Виена, която прави белодробни трансплантации на наши пациенти посредством " Евротрансплант ".

След като договорът е изминал, от " Евротрансплант " са попитали членовете си дали има лечебни заведения, които са съгласни да работят с нас, но  болничното заведение във Виена не е удостоверила.

По думи на доктор Христов предпочитание са декларирали единствено две лечебни заведения, като от " Св. Екатерина " у нас са открили връзка с едната в Германия и са изпращали екипи на образование.

Директорът на ИАТ изясни, че сега е невероятно пациенти, които се нуждаят от трансплантация на бял дроб, да се лекуват у нас, макар че има база и положителни хирурзи. Това се дължи на  неналичието на готови български екипи , които да поемат нужното следващо лекуване.

Д-р Христов увери, че Националната стратегия по осъществяване на трансплантации към този момент е подготвена. Тя разписва финансирането за подготовка и образования на екипи у нас, които да правят белодробни трансплантации.

Проф. Паскалев посочи, че б елодробната трансплантация е най-трудна, тъй като има доста специфики, които би трябвало да се вземат поради при избора на реципиент за органа.

За сметка на това бъбречната трансплантация натрупа доста опит, посочи той, само че добави, че  финансирането не доближава.  По думите му за трансплантацията у нас н яма клинична пътека  и на болничното заведение за това не се заплаща нищо. / news.bg